Джамията „Сулеймание“ (Süleymaniye) — шедьовърът на Синан в Истанбул

Истанбул ЗабележителностиДжамията „Сулеймание“ (Süleymaniye) — шедьовърът на Синан в Истанбул

Джамията Сулеймание — шедьовър на Мимар Синан и символ на златния век на Османската империя

Джамията Сулеймание (Süleymaniye Camii) е най-величествената имперска джамия в Истанбул и един от главните шедьоври на архитекта Мимар Синан, построена за султан Сюлейман Великолепни през 1550–1557 г. Издигната на Третия хълм на стария Истанбул, тя доминира над Златния рог и остава най-яркият образец на класическата османска архитектура. През 1985 г., заедно с останалата част от историческия Истанбул, Сулеймание е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Това не е просто джамия, а огромен „кулие“ – комплекс от религиозни, образователни и благотворителни институции, отразяващ имперското величие на епохата на Сулейман. Много историци на архитектурата считат именно Сулеймание, а не по-късните и известни джамии в Истанбул, за абсолютен връх на османското архитектурно изкуство — идеален отговор на византийската „Света София“ и едновременно с това нейното творческо превъзходство.

История и произход на джамията Сулеймание

Към средата на XVI век Османската империя е на върха на своята мощ. Султан Сюлейман I, наричан на Запад Великолепния, а на Изток – Кануни (Законодателят), завършва териториалното разширение от Буда до Багдад и от Крим до Йемен. Той управлява повече от 46 години, а неговото царуване се превръща в златен век за империята. По традиция всеки султан е длъжен да построи имперска джамия, обикновено финансирана от военната плячка. За Сулейман такава джамия трябва да бъде най-великолепната – символ на неговата власт, богатство и благочестие.

През 1550 г. Сюлейман възложи строителството на Мимар Синан, главния придворен архитект, който вече беше успял да се прояви с десетки забележителни творби. Към този момент Синан беше седемдесетгодишен опитен архитект, а Сюлеймание се превърна в най-големия му проект. Самият Синан по-късно ще каже, че Сулеймание е неговата „работа на чирак“, а за свой главен шедьовър ще обяви по-късната джамия Селимие в Едирне. Работата продължила седем години, а джамията била тържествено открита през 1557 г. в присъствието на султана, който приел ключовете от символичните порти.

През почти пет века на съществуване Сулеймание преживя няколко катастрофи. Първият голям пожар през 1660 г. повреди интериора; възстановяването беше проведено от султан Мехмед IV в бароков стил, което частично изкриви първоначалния замисъл. Земетресението от 1766 г. срути част от купола. По време на Първата световна война вътрешният двор е служил като склад за боеприпаси, а пожарът от експлозията е нанесъл още една щета. Мащабна реставрация е проведена през 1956–1960 г., която е върнала на джамията нейния класически вид. През 2010 г. започна нова вълна от реставрационни работи на интериора и сега джамията е в отлично състояние.

Архитектура и какво да видите в Сулеймание

Сулеймание е най-чистото въплъщение на класическата османска архитектура от XVI век. Нейните пропорции, каменна зидария, осветление и инженерни решения се считат за еталон в жанра.

Куполната композиция — идеалното решение

Главният купол на Сулеймание има диаметър 27,25 метра и височина 53 метра (точно два пъти по-висок от диаметъра — класическо съотношение). Куполът се опира на четири масивни пилона и се поддържа от две големи полукуполи отстрани — решение, явно вдъхновено от „Света София“, но развито в по-лека и елегантна форма. За разлика от Синята джамия с нейната каскада от полукуполи, тук системата е по-проста и в същото време технически по-съвършена. Вътрешното пространство — почти идеален квадрат с размери 58,5 × 57,5 метра — създава усещане за простор и лекота, към което Синан се е стремил през целия си живот.

Четирите минарета и тяхната символика

Джамията „Сулеймание“ има четири минарета с общо десет балкона (шерефе). Това символизира факта, че Сулейман е бил четвъртият османски султан, управлявал в Истанбул след завладяването на града, и десетият султан от династията на Османите. Две от минаретите при входа в главния двор са по-високи (около 72 метра), а другите две, по-ниски, се издигат в ъглите на самата джамия.

Вътрешно убранство и витражи

Интериорът на Сулеймание е умерено декориран в сравнение с по-късните джамии: изящните изникски мозайки са разположени само около михраба, а основната част от стените е покрита със строга калиграфска живопис. Известните витражи, дело на майстора Сархош Ибрахим (Пияницата Ибрахим), заливат михраба с цветна светлина — техника, приложена за първи път в такъв мащаб именно тук. Михрабът и минбарът са изработени от бял мрамор с фина инкрустация.

Комплексът от кулия и тюрбе

Около джамията е разположен огромен комплекс кулие, построен едновременно с нея: четири медресета (богословски училища), медицинско училище, болница (тимархане, една от първите психиатрични клиники в света), имарет (трапезария за бедни), караван-сарай, начално училище, магазини и бани. Това е бил цял „град в града“, където хиляди хора са учили, лекували се и получавали помощ. На изток от джамията се намират две тюрбе (мавзолеи) — на самия султан Сюлейман Великолепни и на любимата му съпруга Роксолана (Хюрем Султан). Гробниците са украсени с изящна изникска керамика и се считат за отделни шедьоври на османското изкуство.

Гробът на Мимар Синан

В северозападния ъгъл на комплекса, до джамията, се намира скромният гроб на самия Мимар Синан — архитектът, построил над 300 сгради и доживял до 98 години. Това е единствената му постройка, в която той самият е погребан.

Мимар Синан: еничар, превърнал се в гений

Историята на самия архитект е не по-малко увлекателна от историята на шедьовъра му. Синан е роден около 1489 г. в гръцко-арменско семейство в Кападокия и е бил приет на имперска служба чрез системата девширме. Той изминава пътя от обикновен инженер-сапьор в армията на Сюлейман Великолепни (строял мостове и обсадни машини) до главен придворен архитект — длъжност, която заема повече от 50 години. През това време Синан проектира над 320 съоръжения: 92 големи джамии, 52 малки, 57 медресета, 48 бани, 35 дворци, 22 мавзолея, 20 каравансарая, 17 имарета и множество мостове, сред които най-известният — мостът на Мехмед-паша над река Дрина в Босна (също обект на ЮНЕСКО). Синан считал три свои творения за основни: джамията Шехзаде в Истанбул („работа на ученик“), Сулеймание („работа на помощник“) и Селимие в Едирне („работа на майстор“). Той умира през 1588 г. на 99-годишна възраст и е погребан в подножието на собствения си шедьовър — в скромен мавзолей на улица, която сам е проектирал.

Инженерните тайни на купола и акустиката

Тайната на здравината на купола на Сулеймание се крие в внимателно обмислената система от контрафорси и разтоварващи арки. Синан е разпределил тежестта на купола чрез полукуполи, арки и масивни пилони по такъв начин, че сградата е способна да издържи силни земетресения без разрушения — и наистина, за почти петстотин години джамията е преживяла десетки трусове. Особено внимание заслужава системата за вентилация: над входа на джамията се намира малко помещение, където саждите от маслените лампи и свещите се концентрирали и не попадали върху стените и килимите. Събраната сажа Синан използвал за производството на висококачествено мастило, което се доставяло в султанската канцелария. Това е истински пример за екологично мислене от XVI век, изпреварило своето време. Акустиката на джамията също е изчислена математически: 64 глинени резонатора в купола позволяват гласът на имама да звучи равномерно във всички ъгли на залата, без ехо и изкривявания — ефект, който съвременните акустици измерват и до днес се опитват да обяснят.

Комплексът „Кулие“ като социална институция

Кулие Сулеймание не беше просто религиозен, а най-големият социален център на Истанбул през XVI век. В имарета ежедневно се хранеха безплатно до 1000 души — бедняци, студенти и пътешественици. В болницата Тимархане се практикуваше уникално за онова време лечение на психични разстройства с помощта на музика, водни процедури и разговори с лекари — два века преди в Европа да започне хуманният подход към психиатрията. В четирите медресета се обучаваха над 600 студенти, изучаващи Корана, хадисите, правото, математиката, астрономията и медицината. Библиотеката на кулието съдържаше една от най-големите колекции от ръкописи в Османската империя — днес тези ръкописи са разпределени между библиотеките „Сулеймание“ и „Топкапъ“.

Тюрбето на султана и Хюрем Султан

Две мавзолеи на изток от джамията заслужават отделно внимание. Тюрбето на Сюлейман Великолепни — осмоъгълна сграда с купол, украсена отвътре с великолепни изникски плочки с растителни мотиви. В центъра се намира саркофагът на самия султан, покрит със зелена тъкан със златна калиграфия; до него са гробовете на двете му дъщери и наследници. Тюрбето на Хюрем Султан (Роксолана) е по-малко по размер, но не по-малко изящно. Нейният саркофаг е украсен с червени плочки с лалета — нейните любими цветя. Хюрем е първата султанка, получила официален статут на съпруга на султана и погребана в имперския мавзолей; нейната гробница се превърна в символ на началото на „Султаната на жените“ — период, когато жените от харема оказваха сериозно влияние върху политиката на империята.

Интересни факти и легенди

  • Инженерното чудо на Сулеймание — нейната система от подкуполни резонатори: в тялото на купола са вградени 64 кухи глинени съда, които подобряват акустиката и позволяват проповедите на имама да се чуват във всички краища на залата без съвременно усилване.
  • Синан лично проверяваше качеството на вар и камък, като стоеше с часове до фундамента. Легендата разказва, че той отказвал да започне строителството на купола, докато варът в разтвора не „узрее“ за няколко години.
  • Джамията се издига на сложния склон на Третия хълм и Синан е извършил огромна работа по укрепването на основите: под сградата са скрити масивни подземия и резервоари за вода, които служат едновременно като опора и защита от сеизмични колебания.
  • На тюрбето на султан Сюлейман и Роксолана и до днес се виждат следи от реставрации от различни епохи, но в основата му е оригиналната изникска керамика от средата на XVI век, една от най-добрите в света.
  • След пожара през 1660 г. част от възстановителните работи са проведени в бароков стил, но в средата на XX век тези елементи са премахнати и джамията е възвърнала първоначалния си строг облик.

Как да стигнете до джамията Сулеймание

Джамията Сулеймание се намира в старата част на града, на върха на Третия хълм, на пешеходно разстояние от Гранд Базар (около 10 минути) и Египетския базар в Еминеню (15 минути). Най-близката спирка на трамвай T1 е „Беязит-Капалъчарши“ или „Еминеню“. Оттам се върви нагоре по тесните улички около 10–15 минути с изкачване. Тези, които не обичат да се изкачват, могат да стигнат с такси директно до южния вход на джамията.

От летище IST е по-удобно да се вземе метро M11 до Кягътхане, след това M7 и трамвай T1. От летище Сабиха Гьокчен – автобуси Havabus до Таксим и оттам до Еминеню. Входът в джамията е безплатен за всички, посещението е възможно през деня, с изключение на петте ежедневни молитви. Най-доброто време за посещение е втората половина на сутринта или следобед, извън молитвените часове.

Съвети за пътуващите

Отделете не по-малко от 1–1,5 часа за джамията Сулеймание: самата джамия, двете турбета, вътрешният двор с фонтана и разходка из комплекса. Обязателно излезте на северната тераса зад джамията – оттук се разкрива една от най-добрите панорамни гледки към Истанбул, Златния рог, кулата Галата и Босфора. Мнозина смятат тази гледка дори за по-добра от тази от наблюдателните площадки на Галата или Ейюп.

Дрескодът е както навсякъде: жените покриват главата, раменете и коленете; мъжете не могат да влизат с къси панталони. На входа безплатно се раздават кърпи. Обувките се събуват и се носят в найлонова торбичка. Вътре джамията е по-малко пренаселена от Синята джамия или Света София, което я прави идеално място за тихо съзерцание и качествени снимки без тълпи. До джамията има няколко ресторанта с изглед към Златния рог — особено известен е „Süleymaniyeli Ağa“ с класическите турски куриешки.

Обязателно посетете тюрбетата на султан Сюлейман и Хюрем Султан – входът е отделен, но безплатен. За феновете на сериала „Великолепният век“ това е почти поклонение: тук почиват героите на епохата, преобърнала османската история. Най-доброто време за снимки е сутринта, когато меката светлина подчертава пропорциите на куполите, или златният час преди залез, когато джамията е залита от топла светлина. Джамията Сулеймание е място, където разбираш, че имперската архитектура може да бъде едновременно грандиозна и сдържана, впечатляваща без излишъци, и че великите архитекти се измерват не с количеството украшения, а с чистотата на пропорциите.

Вашето удобство е важно за нас, кликнете върху желания маркер, за да създадете маршрут.
Среща в полза на минути преди началото на
Вчера. 17:48

Също по темата

Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Вчера. 17:48
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Вчера. 17:48
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Вчера. 17:48
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Вчера. 17:48
Често задавани въпроси — Джамията „Сулеймание“ (Süleymaniye) — шедьовърът на Синан в Истанбул Отговори на често задавани въпроси за Джамията „Сулеймание“ (Süleymaniye) — шедьовърът на Синан в Истанбул. Информация за работата, възможностите и използването на услугата.
Входът в джамията „Сулеймание“ е напълно безплатен за всички посетители. Мавзолеите на султан Сюлейман Великолепни и Хюрем Султан също са отворени за посещение безплатно. На входа се раздават безплатни кърпи за покриване на главата.
Кулие е имперски комплекс от сгради, издигнат около централната джамия. Сулеймание включваше четири медресета с над 600 студенти, болницата Тимархане, имарет (трапезария за бедни и пътници), начално училище, бани, магазини и библиотека с една от най-големите колекции от ръкописи в Османската империя. В своето време това е бил главният социален център на Истанбул през XVI век.
Мимар Синан — главен придворен архитект на Османската империя, проектирал над 320 сгради, сред които 92 големи джамии, дворци, мостове и бани. Роден е около 1489 г. в Кападокия, започва кариерата си като военен инженер при Сюлейман Великолепни и заема поста на придворен архитект в продължение на повече от 50 години. Самият Синан наричал Сулеймание „работа на чирак“, като считал за свой главен шедьовър по-късната джамия Селимие в Едирне. Умира на възраст около 99 години и е погребан в скромна гробница в северозападния ъгъл на собствения си комплекс.
Четирите минарета с десет балкона (шерефе) носят символично значение: четирите минарета означават, че Сюлейман е бил четвъртият османски султан, управлявал в Истанбул след завладяването на града през 1453 г., а десетте балкона сочат, че той е бил десетият султан от династията на Османите.
В купола на джамията са вградени 64 кухи глинени резонатора. Тази система позволява гласът на имама да звучи равномерно във всички ъгли на залата без ехо и изкривявания — без никакво съвременно усилване. Изчисленията са направени математически от Синан през XVI век, а съвременните акустици и до днес изучават този ефект. Също така над входа е имало специално помещение за събиране на сажди от светильниците, които Синан превръщал в мастило за султанската канцелария.
На изток от джамията се намират два мавзолея. В осмоъгълния тюрбе с купол почива самият султан Сюлейман Великолепни, а до него са гробовете на двете му дъщери и наследници. В съседния тюрбе е погребана съпругата му Хюрем Султан (Роксолана) – първата в историята на Османската империя официална съпруга на действащ султан. Саркофагът ѝ е украсен с червени плочки с тюлпани. Там, в скромна гробница в северозападния ъгъл на комплекса, почива и самият архитект Мимар Синан.
Сулеймание е по-строга и сдържана от Синята джамия (Sultanahmet Camii): тук има по-малко декоративни елементи, липсва каскадното натрупване на полукуполи, а пространството се възприема като единен и лек обем. За разлика от „Света София“, която е вдъхновила Синан, Сулеймание е от самото начало джамия, а не преустроена катедрала. Много историци на архитектурата считат именно Сулеймание за върха на османското архитектурно изкуство: Синан е усвоил принципите на „Света София“ и е създал по-елегантно инженерно решение. Освен това Сулеймание е значително по-малко посещавана — посещението тук е по-спокойно и комфортно.
През 1985 г. джамията Сулеймание беше включена в обекта на ЮНЕСКО „Историческите квартали на Истанбул“ като забележителен паметник на класическата османска архитектура от XVI век. Включването обхвана целия исторически център на града — от двореца Топкапъ до квартал Зейрек — и Сулеймание се превърна в един от ключовите обекти в този ансамбъл.
Тимархане при Сулеймание беше една от първите в света болници за лечение на психични разстройства с хуманен подход: пациентите се лекуваха с музика, водни процедури и разговори с лекарите — с около два века по-рано, отколкото подобна практика се появи в Европа. Това превръща комплекса в уникален социален феномен на XVI век, изпреварил своето време в областта на медицината и психиатрията.
Строителството продължило седем години — от 1550 до 1557 г. През почти пет века джамията „Сулеймание“ преживяла пожар през 1660 г. (след който част от интериора била възстановена в бароков стил), земетресение през 1766 г., което срутило част от купола, и още един пожар по време на Първата световна война. Мащабната реставрация от 1956–1960 г. върна на джамията първоначалния й строг облик. През 2010 г. премина нова вълна от реставрация на интериора.
Джамията „Сулеймание“ е отворена за посетители през деня, но се затваря по време на петте ежедневни молитви. Часовете за молитва варират в зависимост от сезона. Най-добре е да дойдете в средата на сутринта или в първата половина на следобеда — между молитвите. Можете да проверите графика на молитвите чрез приложения като Ezan Vakti или на сайта Diyanet İşleri Başkanlığı.
В близост до джамията има няколко ресторанта с изглед към Златния рог. Един от най-известните е „Süleymaniyeli Ağa“, който предлага класическа турска кухня. Самият квартал Сулеймание в района Фатих е известен с местните заведения за хранене, предлагащи традиционна кухня, които се намират далеч от туристическата суматоха в центъра.
Ръководство за потребителя — Джамията „Сулеймание“ (Süleymaniye) — шедьовърът на Синан в Истанбул Ръководство за потребителя на Джамията „Сулеймание“ (Süleymaniye) — шедьовърът на Синан в Истанбул с описание на основните функции, възможности и принципи на използване.
Джамията е затворена за туристи по време на петте ежедневни молитви, затова проверете предварително графика им — той се променя според сезона. Най-подходящото време е средата на сутринта или първата половина на следобеда. За снимки най-доброто осветление е сутрин, когато меката светлина подчертава пропорциите на куполите, или по време на „златния час“ преди залез слънце.
Най-близките спирки на трамвай T1 са „Беязит-Капалъчарши“ и „Еминеню“. От двете до джамията се стига за около 10–15 минути пеша, като се изкачва нагоре по хълма. От летище IST се стига с метро M11 до Кягътхане, след това с M7 и трамвай T1. От летище Sabiha Gökçen — автобуси Havabus до Таксим и оттам до Еминеню. Ако не искате да се изкачвате пеша — таксито ще ви закара директно до южния вход.
Жените трябва да покриват главата, раменете и коленете; мъжете не могат да влизат с къси панталони. Шалчетата се раздават безплатно още на входа. Обувките се събуват и се носят вътре в специална пластмасова торбичка, която също се раздава на място. Входът в джамията е безплатен.
След като влезете вътре, обърнете внимание на главния купол с диаметър 27,25 метра и височина 53 метра — два пъти по-висок от диаметъра си. Разгледайте системата от два полукупола отстрани, които създават усещане за простор. Намерете михраба в нишата: витражите, дело на майстора Сархош Ибрагим, го заливат с цветна светлина. Изникските плочки са съсредоточени именно около михраба — цялата останалата украса е умишлено сдържана. Погледнете нагоре: в купола са вградени 64 глинени резонатора, осигуряващи уникална акустика.
На изток от джамията се намират два отделни мавзолея с безплатен вход. Тюрбето на Сюлейман Великолепни е осмоъгълна сграда с куполна покрив и великолепни изникски мозайки с растителни мотиви в интериора. Тюрбето на Хюрем Султан (Роксолана) е украсено с червени плочки с тюлпани. И двете мавзолеи са отделни шедьоври на османското декоративно изкуство от средата на XVI век.
В северозападния ъгъл на комплекса, в подножието на джамията, се намира скромният гроб на самия Мимар Синан — архитектът, живял около 99 години и погребан до собствения си шедьовър. Веднага след това обиколете джамията от северната страна: оттук се разкрива панорама към Златния рог, кулата Галата и Босфора — една от най-красивите гледки в Истанбул, която мнозина смятат за по-красива от тези от наблюдателните площадки в Галата и Ейюп.
След като разгледате джамията и тюрбето, разходете се из вътрешния двор с фонтана и из целия комплекс — бившите медресе, имарет и баня днес частично функционират като кафене, библиотека и учебни заведения. За цялата визита предвидете не по-малко от 75–90 минути. Ако искате да продължите деня си на пешеходно разстояние — Гранд базар се намира на 10 минути пеша надолу по хълма, а Египетският базар в Еминеню — на 15 минути.